От 60-те години на XX век американците продължават да настояват за еднакви образователни възможности. Но значението на "образователните възможности" остава спорно. Американците поставяха своите надежди в различни и понякога конфликтни подходи към по-нататъшната образователна интеграция, връщане към расово разделените училища, изборът на квартала, мултикултурно обучение или програми. През всички тези години, имиграцията продължаваше да променя цвета на лицето на класните стаи и очакванията на родителите и учениците от американските училища.

В допълнение училищата бяха зависими от това, къде хората избираха да живеят и от използването на данък сгради за финансиране на публичното образование, както и от други фактори. Макар че да не са преднамерено расистки, тези практики баха насочени към увековечаване на сегрегираните и неравнопоставени публични училища.

През април 2003г. тълпите се събраха пред Върховния съд да изразят своето отношение по време на изслушването на две дела в Университета на Мичиган Гратц срещу Болинжър и Грутърr срещу Болинжър. На 23 юни Върховният съд отхвърля една специална програма за прием за доуниверситетските училища, но подкрепя тясна програма на правния факултет. Съдът утвърждава образователното разнообразие като цел и направлява това състезание, покрай много други фактори, които могат да бъдат взети под внимание когато се има предвид един студент за приемане.

"Този съд дълго признава, че "образованието.. е много основно за доброто гражданство" Браун срещу Съвета по образование, 347 U.S. 483 (1954). По тази причина, разпространението на знание и възможности чрез публичните институции на висшето образование трябва да бъдат достъпни за всички индивиди, без значение на раса или етнос."

Сандра Дей О'Конър, според мнението на мнозинството

Продължи >>>