Решението на съда

Ърл Уорън огласява решението на съда. Той се съгласява с адвокатите за граждански права, че не е ясно дали рамките на 14-тата Поправка предвижда допустимостта на сегрегираното публично образование. Доктрината "разделени, но равни" не се появява до 1896г., отбелязва той, и тя се отнася за транспорта, не за образованието.

По-важното е, казва той, че настоящето е предмет, не миналото. Образованието е вероятно най-виталната функция на щатските и местните власт и расовата сегрегация от всякакъв вид лишава афро-американците от равна защита по отношение на 14-тата Поправка.

 

"Сегрегацията на белите и цветнокожите деца в публичните училища има пагубен ефект върху цветнокожите деца. Ефектът е по-голям когато е под санкцията на закона, а политиката на разделение на расите обикновено се интерпретира като обозначаваща малоценноста на негърската група... Всеки глас срещу този извод се отхвърля. Ние заключаваме, че в полето на публичното образование доктрината "разделени, но равни" няма място. Разделените образователни услуги са генетически неравнопоставени."

Ърл Уорън , Председател на Върховния съд на САЩ

Продължи >>>