На 28 май 1951г., Търгуд Маршал, Робърт Картър и Спотсуъд Робинсън вкарват делото пред тричленен състав на федералния съд в Чарлстън, Южна Каролина. Ответник е Родерик Елиот, притежател на дъскорезница и председател на училищния съвет.

Адвокатите пледират, че сегрегираните училища увреждат чернокожите деца психологически и нарушават гарантираната от Четиринадесетата поправка равна защита пред закона. Двама от съдиите, цитирайки решението Плеси срещу Фъргесън от 1896г., държат, че разделените, но еднакви услуги са конституционни и отсъждат срещу родителите.

Съдията Уаринг

Дж. Уейтийс Уаринг, член на тричленния съства, изразява несъгласие с решението. Той е един от многото бели южняци, който настоява за правосъдие във времето, когато повечето му съседи се придържат към старите привички. Като поддръжник на равните права, Уаринг изтърпява психологически и физически тормоз, но в крайна сметка се премества от Чарлстън в Ню Йорк.

"Аз съм на мнение, че всички законови указания, експертни становища и здравия разум водят еднозначно до извода, че системата на сегрегиране на образованието, приета и практикувана в щата Южна Каролина трябва да си отиде и то сега. Сегрегрегацията значи неравнопоставеност."

Съдията Дж. Уаринг, в несъгласието си, Бригс срещу Елиът

Възражението, изпратено до Върховния съд

Юристите на NAACP оспорват решението във Върховния съд на САЩ през октомврийската сесия на 1952г.

Продължи >>>