|
Афро-американците се обръщат в съда за да запазят своите конституционални права. Но съдилищата се позовават на по-ранното законодателство по граждански права и вземат серия от решения, които позволяват на щатите да сегрегират хората по цвят на кожата. В кардиналното дело Плеси срещу Фъргесън през 1896г., Върховният съд на САЩ отсъжда, че расово разделените услуги, ако са равни, не нарушават Конституцията. Сегрегацията, казва съда, не е дискриминация. |
 | |||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||
Върховният съд в периода 1896-97г.Членовете на Върховния съд на САЩ в периода 1896-97г. Под ръководството на председателя Мелвил Фълър, съдът създава правилото "разделени, но равни". | ||||||||||||||||||
|
|
Плеси срещу ФъргесънПрез 1890г. един нов закон в Луизиана разпорежда железниците да осигурят равни, но разделени настанявания за бели и цветнокожи. Черната общност в Ню Орлеанз решава да тества закона. На 7 юни 1892г. Хомър Плеси се оставя да бъде арестуван защото отказва да се премести от седалка, резервирана за бели. Съдията Джон Фъргесън прилага закона и делото Плеси срещу Фъргесън постепенно достига до Върховния съд. На 18 май 1896г. Върховният съд на САЩ със само един глас против отсъжда, че сегрегацията в Америка е конституционна. |
|||||||||||||||||
 |
|
|||||||||||||||||
