Първите европейски заселници идват в Америка, търсейки икономическа и религиозна свобода. Нуждаейки се от ресурси, те прогонват коренните индианци от техните земи. Африканците са докарвани в Америка като слуги от 1600г. и до края на същото столетие са положени на жестока система за робство, която процъфтя 250 години.

Горе: Аукцион на роби

Дясно: Обява за продажба на роби от Сейнт Луис, най-големия пазар за роби в Мисури

Към 1860г. почти 4 милиона са поробените в САЩ. Колкото нараства робството, толкова по-дълбоко се вкоренява чувството за превъзходство на бялата раса. Възгледът, че робите са по-нисши, бе формализиран в Робските Кодекси - закони, които управляват почти всеки аспект от живота на роба. Робите не могат да сключват договори, да имат недвижима собственост, да напускат плантациите, да купуват и продават стоки, да се събират без присъствие на бял, да притежават оръжие и да свидетелстват в съда. В много щати е незаконно да се учат робите да четат и пишат. В щата Мисисипи робите не могат да бият барабани или да свирят на духови инструменти. Всеки, който бе хванат да подпомага бягство на роби, можеше да отиде в затвора.

Семейство роби, 1860г.

Любопитно е да се знае, че макар робовладелците да са предимно бели, има случай на такива от коренното население - американските индианци и дори някои свободни чернокожи притежават роби. Мнозинството робовладелци са от южните щати. През 1860г. от всичките 1,515,605 семейства в 15-те робовладелски шата, 393,967 притежават роби. Повечето домакинства обаче имат по няколко роба. Концентрацията на роби е при плантаторите, които са дифинирани от историците като робовладелци, притежаващи 20 и повече роби. Те имат значително политическо влияние. 95% от афро-американците живеят на юг, съставяйки 1/3 от цялото население там и само 1% от популацията в северните щати.

Продължи >>>