В 1952г. Върховният съд реши да чуе делата за десегрегация от цялата страна. Когато процесът започна, всеки в съдебната зала знаеше, че бъдещето на расовите взаимоотношения в Америка e на везни. Адвокатите и от двете страни вярваха, че закона и морала подкрепят именно техните аргументи.

Една победа на ищците щеше да значи, че най-високият съд в страната официално одобрява идеала за еднаквите възможности, независимо от расата. Поражението пък означаваше, че Върховният съд продължава да подкрепя система на законова сегрегация, базирана на схващането за расова малоценност.