|
През два века робство и 90 години легализирана сегрегация, черните американци рискуваха своя живот за каузата на свободата. Представи си да не можеш да се храниш или да спиш в повечето ресторанти и хотели; да не можеш да седиш където искаш в киното; да трябва да си отзад в автобуса и когато е празен; да бъдеш заставен да посещаваш по-лошо училище и дори да ти бъде забранено да пиеш от повечето чешми в града. Това са фактите от всекидневния живот на чернокожите в южната част на САЩ до неотдавнашната 1960 година. Те бяха граждани на една страна, основана на принципа, че всички хора са създадени равни. Да, те бяха третирани неравнопоставено и бяха обявени за неравнопоставени от закона. В 50-те години на XX век едно движение на обикновени жени и мъже дръзна да предизвика този начин на живот. Използвайки бойкот, походи и други форми на протест, те ултимативно принудиха Юга да приключи със своята войнстваща система на легализирана сегрегация. Историците обикновено очертават гражданското движение на Юга между 17 май 1954г., когато Върховният съд обяви за незаконна сегрегацията на публичните училища и 4 април 1968г., когато д-р Мартин Лутър Кинг бе убит в Мемфис. Но както смъртта на най-известния водач на движението не маркира края на борбата за расово равенство, така и началото на тази борба бе много по-рано от решението на съда. | ||
 |
||